Към съдържанието
Личният блог на Лаврен Петров

За мен

Роден съм на 16 ноември 1971 г. в София.
Вече 42 години живея там – където са ме отнесли от родилния дом. Обичам си квартала „Орлов мост” или „Цар Иван Асен II“ и харесвам повечето си съкварталци. Разбира се сред тях има и кофти хора, злобни и завистливи, които съвсем естествено не ме радват. Но със сигурност много обичам животните и мисля, че хората не са длъжни да са като мен, но не трябва да издевателстват над тях, за да изливат натрупаната агресия и да избиват собствените си комплекси.
С много усилия, най-вече на горките ми родители успях да завърша средното си образование с не много висок успех. Смених няколко училища.
Не успях да „Служа” на Родината, за което сега малко съжалявам. Това евентуално може да осуети бъдещата ми политическа кариера.
Опитах няколко занимания сред които най-дълго се задържах като таксиметров шофьор – това беше накъде в началото на 90 те г. на ХХ в.
После не с чак толкова големи усилия завърших НБУ специалност „История на изкуството”. И през цялото това време основната ми страст и занимание беше футбола. Професионален футболист не станах, но признанието за „махленска” звезда от висок клас получих от ранна юношеска възраст.
Да се занимавам с картини е моя съдба. След като семейната обремененост го наложи, въпросът беше само колко добър мога да бъда в това. И защото във фирменият сайт клиентът и ценителят са над всичко, а личните пристрастия към предлаганите автори са изключени, реших в блога да изразявам позиции на теми като: наследството, пазарът на изкуството, ментетата, колекционерството. Ще „изровя” изрезките от старите вестници, ще разкажа една – две интересни истории и т.н. Надявам се да ви заинтригувам. Разбира се и вие ще имате думата.
Никога не съм се притеснявал да отговарям на всякакви въпроси. Важното е, разбира се да за зададени лично. На анонимни хули и клевети няма да отговарям.
Създадох този блог за да мога когато имам време да споделям това което ме вълнува. Не търся вече медии за да си придавам значимост, но понякога има какво да кажа. Без да съм чак толкова обществено значим натрупах неприятели. Вярвам, че не съм като тях. Не крада, не лъжа, не интриганствам, не инсинуирам, не проституирам, не завиждам, не наглея и не се надценявам.

Направих си блог и съм на разположение!