Към съдържанието
Личният блог на Лаврен Петров

21.09.2012

2

Цанко Лавренов – Мексикански график !

Уредничката Моника Роменска реди експозицията, 2002 г.

На 2-ри етаж от къщата на Мексиканската графика в Стария Пловдив се намира постоянната експозиция „Цанко Лавренов“.

Когато възникна идеята къщата на Мексиканската графика да бъде предоставена за музей на Цанко Лавренов, преговаряхме с Общината за съвместното му изграждане. Идеята беше картините, които се намират в ДХГ-Пловдив – около 10 бр., спорните картини по договора от 1976 г. – 42 бр., както и предоставени от семейната ни фондация „Цанко Лавренов“ – маслени картини, акварели, рисунки, снимки, лични вещи и архиви, да бъдат изложени в представителна музейна експозиция в цялата къща на Артин Гидиков 11. Помня, че дори бяхме повярвали на кмета Чомаков и културния му зам. Бадев в „искрените“ им намерения да отдадат дължимото на един от най-големите Пловдивски художници.

Писмото стр.1

Писмото стр.2

Писмото стр.3

Писмото стр.4

Писмото стр.5

Докато умувахме дали тази къща, периферна за Стария град, е подходяща за целта, местният партиен велможа и голям тарикат Гергов „лапна“, освен Панаира, и няколко много по-подходящи за целта къщи. Усилията ни да се свържем с него, за да го насочим от свинарството към културата се оказаха напразни. В това време обитателите на къщата на Мексиканската графика, начело с директорката и Роменска, ужасени от перспективата да бъдат изгонени, надигнаха вой до небесата. Организира се инициативен комитет за спасяването на Мексиканската експозиция, дарена за 1300 – годишнината на българската държава от Мексиканското правителство. Тогава част от комитета за защита, съставена от плеяда посланици от времето на Людмила Живкова, ме извика в едно Софийско кафене, за да научи моето мнение по темата. Помня, че Богомил Герасимов, като бивш посланик в Мексико, беше начело на „защитниците“. Обясних на комитета, че не съм сигурен за правилния избор на къщата за музей на дядо ми, но че при посещенията ми там мексиканска графика не съм виждал. По стените висяха всякакви съвременни картини, най-вече на самата Роменска, както и детски рисунки и различни предмети. Забелязах, че самата директорка живее в къщата, защото по време на престоя ми готвеше някаква манджа. Разбира се, това мое обяснение не разколеба комитетаджиите. Те и Роменска написаха писма до Президента и Министър-председателя на РБ, до посланика на Мексико в Унгария, поради отсъствието на такъв в България, и не знам още до къде! На Чомаков и Бадев им омекнаха коленцата и дадоха на заден ход. Решиха да не се занимават повече с нас и сами да си наредят музей. Нещо повече, взе се решение мексиканската експозиция да бъде „запазена“, т.е. част от нея да бъде извадена от депото и изложена, а 2-ри етаж да се предостави на ГХГ-Пловдив, където вездесъщият Линков да подреди поредната „постоянна експозиция“ на Цанко Лавренов. За директор на къщата на графиката, „пожизнено“ беше избрана художничката Моника Роменска. Така и вълка остана сит и агнето цяло!

Прочети повече от Музеят
  1. Апокалиптичните картини, които рисувате за град Пловдив са оправдани. Освен основното население, градът е гъсто населен с тоталитарни и нетоталитарни властзаемащи птеродактили и техните деца дебили.
    Аз също желая да дам своята „лепта“, изразявайки своето мнение в подкрепа на вашите искания.
    Интересно е обаче как тези културни башибузуци прикриват користните си цели със сърцераздирателния апломб, че предприемат всички тези действия по отклоняването на картините в името на общото благо, в името на това картините да не бъдат разпръснати, а съхранени. Чрез тази логика те успяват необезпокоявано тихо и кротко да упражняват влияние. Общината излиза в ролята на родолюбец, че се напъва да пази нещо, което не е нейно, но тя е добрата, а правонаследниците не са.
    И точно това ме кара да си мисля нямаше ли да е по-добре за автора, ако не беше се доверил на вълко-червенковската мафия, а беше разпродал картините си по света. Мисля, че е по достойно за нас зрителите на изкуството да гледаме един достоен творец по репродукциите му и само на снимки, отколкото да не можем да надигнем глас срещу тази мафия и да поискаме полагащия се на художника самостоятелен музей с експозиция.Мисля си, че за това заслужаваме ние като граждани, а разпръснатото творчество на твореца щеше да бъде по-добра инвестиция за името на твореца, реално неглижирано поради „соц-“ и социална завист. Притежанието на картините у тези, които можеха повече да ги оценят, щеше да бъде и по-добре за самата България.
    Има нещо особено гнусно, нелепо и зловещо в начина, по който се третират в България всички хора на изкуството, може би защото плеядата от самозванци е огромна. Липсата на доверие, на приемане и любов в човешките взаимотношение не водят до човешко добруване, а са път към долницата на човешкото съществуване, от което изход към бъдещето не съществува. В момента сме пример за една самоизяждаща се нация, която цар е Бай Ганьо с лайт-мотива му за келепира. Само примитивния човек може да вярва, че е на този свят, за да печели. Реалността води към точно обратното – всичко да загуби.
    И в този ред на мисли когато болката Ви от лошото третиране на вашия дядо надделяла в множество болезнени изповеди, аз се срамувам, че съм част от това общество.
    Може би ако искаме да вървим напред следва да скъсаме с миналите принципи на класическия соц: „моето е мое, чуждото е общо“ и „да работя по-малко, а да вземам повече“.
    Троичността на българина (да говори едно, да мисли друго и да върши трето) го кара да битува в този свят не като християнин, а като еретик безбожник, разпънат на кръстта на своето безверие и лъжливи идоли.

  2. Би било радостно да публикувате редки и малко известни творби на Цанко Лавренов, както и от онези загубени 46 платна.

    http://apollon.blog.bg/izkustvo/2014/05/26/pystrata-magiia-i-stilistika-na-hudojnika-canko-lavrenov.1268228#last_comment

Сподели твоето мнение

(required)
(required)

Забележка: HTML е разрешен. Твоят мейл няма да бъде публикуван.

Абонирай се за коментарите