Към съдържанието
Личният блог на Лаврен Петров

21.09.2012

Oбръщение на Лаврен Петров по повод решението по гражданско дело 960/2002 г. по описа РС – Пловдив 18-ти състав

Лаврен Петров и адв. Стилиан Пушкаров в съдебната зала

Обръщам се към представителите на медиите, провокиран от решението на Пловдивския районен съд, свързано с иска за възстановяване на собствеността върху 42  картини на художника Цанко Лавренов поради неизпълнение на договора сключен между него и ОКРЪЖЕН НАРОДЕН СЪВЕТ – ГР. ПЛОВДИВ, чийто правоприемник е Община гр.Пловдив на 11.03.1977 г.

Останахме разочаровани от субективното решение на Районния съд. Очевидна е едностранчивостта при обсъждането и преценяването на събраните доказателства по делото.Те не бяха възприети в целостта им, което води до погрешни изводи. В мотивите на решението въобще не се вземат предвид становищата, аргументите и доводите, представени от нас в съдебните заседания. Съдия Недялка Свиркова постоянно си позволяваше да напътства юриста на Община Пловдив и директора на ГХГ-Пловдив за предприемане на процесуални действия. Личната пристрастеност и предрешеност на спора се усети и при разпита на свидетелите. Затова не сме изненадани, че отсъждането е продиктувано изцяло в защита интересите на Община Пловдив и Градската художествена галерия и така е нарушена равнопоставеността в процеса.

Решението на първоинстанционния съд е необосновано и не отговаря на събраните по делото доказателства. Бяха представени достатъчно факти и обстоятелства, които ясно сочат волята на страните. Тя е обяснена в текста на член от договора, а не както приема съдия Свиркова, че това били “намерения обективирани извън договора”. Няма съмнение, че художникът Цанко Лавренов е предоставил ценната си колекция от картини, творени през целия му творчески живот, срещу построяването на галерия. Няма съмнение, че резултат от този договор е специално проектираната от арх. Матей Матеев къща-музей с участието и одобрението на Лавренов. Къщата-музей е проектирана за точно определено представително място в старата част на град Пловдив. Не е възможно художникът да е искал картините му да бъдат “експонирани” на различни места в ГХГ–Пловдив, защото би го записал изрично в договора.  Повече от ясно е, че желанието на страните и изискването на художника е било това, което изясниха свидетелите и предоставените многобройни писмени доказателства, приети от съда и неоспорени от ответниците.

Установи се по един безспорен начин, че през годините от предоставянето им до към 1996 г. картините са били трайно увредени от лошото съхранение и стопанисване, като през почти цялото време голяма част от творбите на Цанко Лавренов са били на депо. Никога творбите му не са съхранявани при задължителните за произведения на изкуството от национално значение климатични условия. Просто такива условия не са налице нито в депата, нито в експозиционните площи на ГХГ-Пловдив. Затова се е наложило през периода 1994-1996 г. много от картините да претърпят сериозни консервационно-реставрационни намеси, които се съмняваме, че далеч не са най-подходящите. През този период се е стигнало до недопустими действия по заличаване на авторски текстове на гърба на някои от картините.

Съдът  не отчита времето на тоталитаризъм и безсилието на твореца  и наследниците му да изискват изпълнението на писмени и устни обещания от лица в апарата на БКП и съответната държавна администрация – ОНС Пловдив. Изпитваме частична удовлетвореност от това, че в резултат на нашите действия и претенции, ответниците бяха принудени да предприемат симулиращи изпълнение на договора действия, което спомогна картините да бъдат събрани на едно място и да не бъдат унищожени. Заявяваме обаче, че няма да се задоволим с това, както и категорично не приемаме нашите картини да бъдат изложени на втория етаж на къщата “Мексиканска графика”. Ние, както нееднократно сме заявявали, желаем да бъдат признати по съответния ред правата ни на собственици на 42-те картини на художника Цанко Лавренов. Решени сме да изпълним волята на големия пловдивски художник да бъде създадена къща-музей, за което сме готови да предоставим още картини от нашата семейна колекция. Но по никакъв начин няма да приемем разпореждането със картини, които са наша собственост без да се вземе съгласието ни. Продължаваме да се надяваме, че този съдебен спор ще бъде прекратен, ако с Община Пловдив се договорим за отношенията ни. Въпреки обидата и огорчението, което сме изтърпели през годините.

Предприехме действия за обжалване решението пред по-горна инстанция – Пловдивски окръжен съд, и своевременно обжалвахме порочното решение на Пловдивския районен съд като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Обжалваното решение противоречи на материално-правните норми за установяване на правото на собственост и това на чл.108 от ЗС.

В името на поставените цели ще защитаваме правата си по предвидения в закона ред, в това число и пред ВКС и пред Европейския съд по правата на човека – гр.Страсбург

Прочети повече от Музеят

Сподели твоето мнение

(required)
(required)

Забележка: HTML е разрешен. Твоят мейл няма да бъде публикуван.

Абонирай се за коментарите