Към съдържанието
Личният блог на Лаврен Петров

21.09.2012

Обръщение към пловдивската общественост на Силва Лавренова и Лаврен Петров по повод създаването на къща-музей на художника в Стария Пловдив, 20 март 2002 г.

Лаврен Петров до паметният камък, 2001 г.

В последните 20 години от живота си Цанко Лавренов имаше едно съкровено желание – да бъде създадена къща-музей на негово име в родния му град Пловдив. Тази, дълго време утопична идея, намери развитие след юбилейната изложба през 1976 г., посветена на 80-годишнината от рождението на художника.

На 11.03.1977 г. се сключва договор между Окръжен народен съвет – Пловдив и художника Цанко Лавренов при следните условия:

1. Цанко Лавренов се задължава да предостави на ОНС – Пловдив 42 бр. картини от юбилейната си изложба.

2. ОНС – Пловдив се задължава:

а/  Да заплати колекцията на две равни части през 1977 г. и 1978 г.

б/ Да създаде къща-музей “Цанко Лавренов” в Стария Пловдив.

Определено е мястото на бъдещата сграда – ул. “Максим Горки” (сега ул. “Съборна”) N:39. На специална тържествена церемония е поставен паметен камък с надпис: “На това място ще се изгради постоянна художествена галерия н.х. Цанко Лавренов”. На откриването, щастлив и убеден в скорошното построяване на сградата, художникът заявява: “Искам да прережа лично лентата”. Изготвен е архитектурен проект за къща-музей на Цанко Лавренов на ул. “Съборна” N:39 от арх. Матей Матеев (бивш главен архитект на гр. Пловдив).

През всичките тези години Цанко Лавренов, а след смъртта му и ние неговите наследници, настоявахме за изпълнение на задълженията на ОНС-Пловдив, респективно Община Пловдив, но такова изпълнение няма и до днес. Нещо повече, до 1996 г. грижата ни беше най-вече за самото оцеляване на картините. Сбирката беше разпръсната на разни места и съществуваше опасност от изчезване на творби. Картините бяха изложени на преки атмосферни влияния: течове, големи температурни амплитуди, а стопанисването им се извършваше в противоречие с нормативната уредба за съхранение и опазване на културно-исторически ценности. След настойчивите ни протести творбите бяха събрани заедно отново през 1996 г. Предадена от нашето семейство в идеално състояние, тази музейна сбирка, обхващаща 40-годишен творчески път, се намираше в окаяно състояние. Някои от творбите бяха сериозно увредени. След това, без наше знание, се извърши реставрация на по-голямата част от 42-те картини в ателиетата на ГХГ-Пловдив. При опита ни да получим достъп до документацията относно реставрационно-консервационните процедури ни беше категорично отказана информация. Установихме по безспорен начин, че от картините са изличавани авторски текстове с културно-историческо значение.

Отчитайки всичко това и след като се убедихме, че договорът няма да бъде изпълнен, на 07.07.1998г., с писмо известихме Община гр.Пловдив, че на основание чл. 87 от ЗЗД прекратяваме договора сключен на 11.03.1977 г.

Наред с това заявихме отново готовността, желанието и намеренията си за ново договаряне, водени единствено от изпълнението на волята на Цанко Лавренов за създаване на къща-музей на негово име.

В отговор на нашите предложения и настоявания получихме само неконкретизирани обещания и декларативно желание за сътрудничество, без каквото и да било реално покритие.

Затова останахме изненадани от последното писмо на Община гр.Пловдив, с което след три години кореспонденция и срещи, ни се оспорва правото на собственост върху 42-те картини, чрез изявление без каквото и да било правно основание, че “Община Пловдив е неоспорим собственик на картините на Цанко Лавренов”. Тази постъпка на Община Пловдив която квалифицираме като излизане от рамките на добрия тон и добронамереността, дълбоко ни засегна, обиди и огорчи.

Ние се почувствахме провокирани и задължени да заведем искова молба за въстановяване на владението върху собствените ни 42 бр. картини.

Избрахме медиите за да отправим нашето послание към пловдивската общественост, защото очевидно диалогът ни с общината е прекъснат.

Ние желаем да създадем реално музей на Цанко Лавренов в Стария Пловдив на подходящо и подобаващо място, като сме готови да предоставим допълнително творби, личен архив, вещи и документи за по-пълно и цялостно отразяване на живота и творчеството на художника. Искрено желаем творчеството му да бъде представено постоянно в родния му град. Заявяваме за пореден път готовност и добронамереност за възобновяване на диалога и приканваме Община Пловдив да оформим чрез нов договор един съвместен проект.

Настояваме Община Пловдив открито да заяви намеренията си пред пловдивската общественост. Намираме това за наложително в настоящия момент, защото според неофициалната ни информация, Община Пловдив е предоставила на ГХГ-Пловдив т.нар. “Къща на мексиканската графика” за постоянна експозиция на творби от Цанко Лавренов. За нас този факт е странен, неадекватен и безсмислен, защото ГХГ-Пловдив има не повече от 10 собствени картини, рисувани от художника Цанко Лавренов, а за нашите 42 картини не е искано съгласието ни, а и с оглед на преустановения диалог и конкретното място, ние не бихме дали такова съгласие.

Оставяме без коментар от наша страна факта, че без конкурс е възложен проект за вътрешно оформление на горепосочената сграда и без конкурс е определен уредник на бъдеща експозиция.

Призоваваме Община – Пловдив да уредим извънсъдебно спора помежду ни.

Заявяваме, че не желаем да лишим пловдивската общественост от картините на Цанко Лавренов, но няма да приемем повече използването им без наше изрично съгласие.

Вярваме, че дори без съгласието и съдействието на Община Пловдив ще намерим подходящ начин за представянето на творчеството и личността на Цанко Лавренов пред обществеността и ценителите от гр. Пловдив, страната и чужбина.

Прочети повече от Музеят

Сподели твоето мнение

(required)
(required)

Забележка: HTML е разрешен. Твоят мейл няма да бъде публикуван.

Абонирай се за коментарите