Към съдържанието
Личният блог на Лаврен Петров

20.09.2012

Музеят на Цанко Лавренов в Пловдив – една несбъдната мечта

Поставяне на паметна плоча октомври 1976 г.

През октомври 1976 г. в град Пловдив се организира голямо честване на 80-годишнината на н.х. Цанко Лавренов. ОНС-Пловдив (Община – Пловдив) и художникът подписват договор. Цанко Лавренов предоставя 42 картини от неговия „златен фонд“, а ОНС-Пловдив се задължава да заплати картините и с колекцията да създаде „специална експозиция – музей, посветена на художника, в старинната част на град Пловдив“. Определено е и съответното място – ул. „Максим Горки“ 39 (Днес ул. „Съборна“), като тържествено е поставен паметен камък. На тогавашния главен архитект Матей Матеев е възложен първоначалният проект.
От много време се каня да пиша по темата, но все отлагам. Днес, в името на паметта на дядо ми Цанко, баба ми Йорданка и майка ми Силва, отварям блога и драсвам няколко реда. Вярвам, че ще имам и любознателни читатели.
Въпреки че присъствах на гореописаните събития, спомените са основно от банкета и от партийната лимузина „Мерцедес“, с която ни возиха. Все пак съм бил на пет-годишна възраст и изкуството не ме е вълнувало. Помня и че всичко беше много тържествено. Но минаха години. Цялото ми съзнателно детство и юношество мина под знака на огорчението и разочарованието на семейството ми от каузата „Музей на Цанко Лавренов в Пловдив“. Помня, като дете, когато ме водиха в къщата на т.нар. „Народни художници“, където бяха подредени картините на дядо ми, как мизерията лъхаше отвсякъде. Разбити стени, разкривени по стените творби, протекъл покрив. След години, в началото на 90-те, положението се влоши. Картините бяха пръснати по разни складове, а една от най-хубавите – „Трескавец“, украсяваше училище в Перущица! Някои от платната бяха сериозно увредени, като „Панаир“ и „Старият Пловдив“, 1970 г. Майка ми и баща ми бяха ужасени, а пловдивските картинни хранители гузно вдигаха рамене. После помня срещите ни с двама адвокати – млад тарикат и стар мазник. Тарикатът ни предложи да отидем с камион в Пловдив и да приберем картините, но не се нае да реализира операцията. Старият мазник – който после се оказа и агент на ДС, ни предложи да напишем писмо. Писмото беше така оформено, че започнахме с автогол отстояването на семейната кауза. Но какво е за един агент на ДС  предателството на хората, които са ти се доверили. Писмото не беше и толкова важно. В Пловдив бяха загубили документите по казуса „Музей на Цанко Лавренов“, а ние им ги възстановихме. И така започна многогодишната битка с Община Пловдив. Ние доказвахме, молихме и искахме да се спазват договорите и обещанията в името на една от най-големите личности, родени в града. От Общината в началото привидно обещаваха сътрудничество, после се заеха с доказването, че Лавренов е бил изкукал дъртак, който е подарил някакви картини, за да се разпореждат с тях по целесъобразност, а ние, неговите наследници, сме алчни прахосници, които искаме да вземем одържавените вече картини и да ги продадем!
Но да се върнем десетилетия назад с публикации, документи и снимки по темата.

Вестник "Отечествен глас", 23 октомври 1976 г.

Писмо от 6 юли 1978 г. до Цанко Лавренов от председателя на ОНС - Пловдив Дирян Парикян

Писмо от 26 декември 1978 г. до Йорданка Лавренова от председателя на ОНС - Пловдив Дирян Парикян

Вестник "Работническо дело", 21 януари 1978 г.

Писмо от 17 март 1983 г. до Йорданка Лавренова от Светлин Русев, първи зам. председател на КК

Сметна документация за обект "Паметна зала на Цанко Лавренов", юни 1985 г.

Архитектурни детайли за обект "Паметна зала на Цанко Лавренов", юни 1985 г.

Генерална сметка за обект "Паметна зала на Цанко Лавренов", август 1985 г.

Лаврен Петров до паметният камък, 2002 г.

Прочети повече от Музеят

Сподели твоето мнение

(required)
(required)

Забележка: HTML е разрешен. Твоят мейл няма да бъде публикуван.

Абонирай се за коментарите