Към съдържанието
Личният блог на Лаврен Петров

Последни Публикации

7
ное

Коментар за ФРОНТ (front.bg): Родната полиция ни мрази!

Живея до Орлов мост. След 7 юни 1990 г. и големия милионен син митинг на надеждата, в който всички участвахме, не подкрепям нито едно от блокиранията през годините на възловото за града ни кръстовище.

Свободата да демонстрираш и да изразяваш позиции не ти дава право да парализираш придвижването на хората и да тероризираш всички софиянци.

Какво ли не сме виждали при Орлите.

Таксиметрови шофьори да ни блокират с колите си, всякакви цветове демонстранти, разбира се и футболни агитки. Кръстовището е идеално място за всякакви малки групи есктремисти, които искат да привлекат общественото внимание с блокаж и тормоз на стотици хиляди софиянци!

Сега при Орлите са полицаите.

Те не опазват реда, а всяват хаос и безредие. Повечето са едри и са организирани в група. На някои от блокираните шофьори им се приискваше да им посегнат, но не посмяха. Тази вечер само ги псуваха.

Социалните искания не могат да бъдат налагани от “пазители” на реда с хулигански прояви!

Наскоро отнеха имунитета на депутати, буйствали в центъра на града ни – ще ги съдят. Кой ще съди полицаите, които действат по подобен начин на “Орлов мост”, “Университета”, ул. “Раковски”, по пътищата на страната. Кой ще съди тези които заплашват с “арест” финансовия министър и пр.?

Искаме родната полиция да не ни мрази, а да ни пази. Не искаме тя да пази наркодилърите, автокрадците и търговците на плът.

Повечето бандити са известни и се разхождат на свобода. Нас не ни интересува “кой ги хваща и кой ги пуска”. Искаме да ги няма!  Искаме да плащаме на кадърни полицаи, които да се грижат за спокойствието и реда. Не ни трябват 60 000  и 30 000 стигат, но да са на улицата денонощно и да ни пазат, така както пазеха Орешарски! Смешно е да са необходими 50 души, министър, главен секретар и шеф на СДВР, за да се отведе 1 превъзбуден “професионален” артист, който пречи на репетициите на младите си колеги в театралната академия.

Смущаващо е 4 патрула да обуздават буйстващи младеж и девойка, нарущаващи нощната тишина.

Помним и “знакови” акции на маскирани командоси, като ареста на бивш министър в болнично заведение и поставянето му в унизителна ситуация, както и друг “удар” на подобно специализирано звено, при който са натръшкани на земята семейство възрастни “контрабандисти” заловени с 3 стека цигари.

Колко пък са случаите на полицейско насилие през годините, които сме виждали и за които сме чували по-добре да не говорим.

Обикновено това се случва с обезвредени и невъоръжени лица, които вече са с белезници.

Оправдания от рода “поне да го набием – утре ще го пуснат” не са приемливи за никого. Униформата и носенето на оръжие те задължават, а не те освобождават от отговорност. Изисква се хладен ум, сдържаност и умения, за да може пагонът да се носи с чест.

Няма гражданин, който да подкрепя “правото” на полицаите да прибират 20 заплати при напускане на системата на МВР.

Разбира се, няма гражданин, който да не подкрепя запазването и дори увеличаването на заплатите на служителите на МВР, които са на улицата или на границата и съвестно си вършат задълженията.

Вкопчени в привилегии “блюстители на реда” не ни трябват, нека да напускат.

Наскоро един приятел, бивш полицай, облажил се вече с 20-те заплати ми обърна внимание на следното. Почти няма случаи на уволнени началници от системата на МВР, дори много сгафилите обикновено се преназначават на друга работа!?

И накрая един риторичен въпрос. Защо повечето мутри са бивши или настоящи ченгета?

Когато вчера гледах  едри мъже без опознавателни знаци, вероятно въоръжени, да окупират града ни наистина се уплаших.

Така не можем да живеем.

АВТОР: Лаврен ПЕТРОВ

12
апр

Да ни върнат паветата на ул. „Цар Иван Асен II“ обратно

Улица "Цар Иван Асен II", 12 април 2013 г.

Да ни върнат Паветата на ул. “Цар Иван Асен II” обратно!

Искане

от Лаврен Петров – галерист

Роден в гр. София, 1971 г.

Живеещ на ъгъл с улица “Цар Иван Асен II

От 1971 г. до днес.

С предшественици на същото място от 1945 г.

Ние сме различни, а имаме една кауза.

Има много по-важни каузи! Битуването ни също е важно, доходите, семейството, образованието на децата.

Нашата кауза ни отличава от нароилите се напоследък “граждански инициативи”, зад нея не прозира традиционната партизанщина.

Каузата ни обединява граждани, които са надмогнали дребното си консуматорско ежедневие. Каузата ни не се припознава от вечно недоволните, нереализираните, тези които не знаят какво искат и как да го постигнат. Каузата ни не е и за тези, които не знаят къде се намират.

Ние използваме социалната мрежа, за да се чуе гласа ни. Подкрепят ни хора и извън пределите на страната. Но, за разлика от други подобни инициативи, повечето от нас живеем и сме израснали заедно. Ние сме тук и сме  избрали да останем! Обичаме България, град София и най-вече квартала ни “Цар Иван Асен II”, нищо, че сега е с друго име. Искаме спокойствие и сигурност. Повечето от нас живеят нормално и държат, когато са на улицата, също да се чувстват комфортно.

Прочети ПовечеПрочети Повече

7
окт

Дарението на Боян в НИМ

Лаврен Петров и Боян Радев в НИМ, 4 октомври 2012 г.

Посещението ми в Националния исторически музей, заедно с най-големия му дарител, предизвика противоречиви емоции. Всичките експонати не са в естествената си среда и са излезли от основното си предназначение. Това се е случило не преди векове, а преди не повече от едно или две десетилетия. Съществата, които са поругали църкви и манастири и осквернили древните гробове, трудно могат да бъдат наречени „хора“. Страната, която е позволила и позволява това да се случва, трудно може да бъде наречена „държава“. Много пъти съм се питал дали може да обвиняваме хора като Боян Радев, че са събирали такива ценни артефакти. За себе си намерих отговора.

Прочети ПовечеПрочети Повече

21
сеп

Цанко Лавренов – Мексикански график !

Уредничката Моника Роменска реди експозицията, 2002 г.

На 2-ри етаж от къщата на Мексиканската графика в Стария Пловдив се намира постоянната експозиция „Цанко Лавренов“.

Когато възникна идеята къщата на Мексиканската графика да бъде предоставена за музей на Цанко Лавренов, преговаряхме с Общината за съвместното му изграждане. Идеята беше картините, които се намират в ДХГ-Пловдив – около 10 бр., спорните картини по договора от 1976 г. – 42 бр., както и предоставени от семейната ни фондация „Цанко Лавренов“ – маслени картини, акварели, рисунки, снимки, лични вещи и архиви, да бъдат изложени в представителна музейна експозиция в цялата къща на Артин Гидиков 11. Помня, че дори бяхме повярвали на кмета Чомаков и културния му зам. Бадев в „искрените“ им намерения да отдадат дължимото на един от най-големите Пловдивски художници.

Прочети ПовечеПрочети Повече

21
сеп

Загубихме делото на всички инстанции, но няма да изгубим мечтата си ! Позицията на Лаврен Петров.

1968 г., Цанко Лавренов пред картината си "Селски панаир", 1965 г.

След като Съдия Недялка Свиркова ни отсвири на първа инстанция, колегите й от Пловдивски окръжен съд потвърдиха присъдата. След голямо размотаване в края на 2009 г. и ВКС окончателно реши, че картините остават общински.

Случи се това, което всички предвиждаха. Местната община, заграбила картините на Лавренов, не ги даде. Няма значение, че не умее да ги съхранява, експонира и презентира. Местната темида си свърши работата, а нейната героиня Съдия Свиркова си получи повишението. ВКС се произнесе служебно. Явно не му се занимаваше по същество.

Прочети ПовечеПрочети Повече

21
сеп

Oбръщение на Лаврен Петров по повод решението по гражданско дело 960/2002 г. по описа РС – Пловдив 18-ти състав

Лаврен Петров и адв. Стилиан Пушкаров в съдебната зала

Обръщам се към представителите на медиите, провокиран от решението на Пловдивския районен съд, свързано с иска за възстановяване на собствеността върху 42  картини на художника Цанко Лавренов поради неизпълнение на договора сключен между него и ОКРЪЖЕН НАРОДЕН СЪВЕТ – ГР. ПЛОВДИВ, чийто правоприемник е Община гр.Пловдив на 11.03.1977 г.
Прочети ПовечеПрочети Повече

21
сеп

Диран Ховсеп Парикян – достойният кмет на Пловдив !

Христина Станчева - внучка на художника Христо Станчев и Георги Бояджиев - Бояджана син на художника Златю Бояджиев в съдебната зала.

Съдия Свиркова саботира исковата ни молба около година, но после беше задължена да гледа делото по същество. Емоциите от съдебните заседания не винаги бяха негативни. Особено в началото се радвахме на вниманието на всички медии и симпатиите на пловдивската общественост. В наша подкрепа застанаха семейни приятели като Георги Бояджиев -

Свидетелските показания на Парикян - Лице

Свидетелските показания на Парикян - гръб

Бояджана – син на Златю Бояджиев, и  Христина Станчева – внучка на Христо Станчев и дъщеря на Нагул Станчев. Те заедно с нас болееха за творчеството на дядо ми Цанко Лавренов. Христина разказа как през годините картините са съхранявани при ужасни условия. Покрива на сградата е протекъл и влагата стигала до платната. Тя помнеше и картината „Поет и природа“ със забит райбер от друга картина! Бояджана също потвърди пред съда за неизпълнените ангажименти към Цанко Лавренов. Но лично аз, никога няма да забравя срещите ми с бившия кмет на Пловдив (1971 – 1979 г.) Диран Парикян. Този достоен българин застана в наша подкрепа, за да каже истината. Моралът на Парикян се оказа различен от морала на „демократичните“ му наследници – мижитурки, като Томасян, Гърневски, Чомаков и зама му по културата Бадев, които се изхлузваха от темата „Цанко Лавренов“, като последните двама бяха убедени в пристрастния пловдивски съд. Диран Парикян, след като му беше отказано да изпрати писмено показанията си, се яви лично в Софийския районен съд където беше „делегирано“ разпитан по нашето дело. Много емоционална беше и последната ни среща. При раздялата той ми се поклони в знак на уважение. Приех жеста не толкова към моятя скромна персона, а като поклон към дядо ми големият български художник – пловдивчанина Цанко Лавренов.

21
сеп

Съдия Недялка Свиркова – още преди мача надува свирката в полза на Община – Пловдив

Разпореждане на съдия Недялка Свиркова - лице

След дълго протакане съдия Недялка Свиркова не даде ход на делото ни срещу общината. Някои от аргументите и са доста смешни! Още по това време се появиха съмнения в обективността на пловдивските магистрати. Все пак водим дело срещу общината не за апетитен имот или тлъсто обезщетение, а за някакви си картини ….

Разпореждане на съдия Недялка Свиркова - гръб

21
сеп

Обръщение към пловдивската общественост на Силва Лавренова и Лаврен Петров по повод създаването на къща-музей на художника в Стария Пловдив, 20 март 2002 г.

Лаврен Петров до паметният камък, 2001 г.

В последните 20 години от живота си Цанко Лавренов имаше едно съкровено желание – да бъде създадена къща-музей на негово име в родния му град Пловдив. Тази, дълго време утопична идея, намери развитие след юбилейната изложба през 1976 г., посветена на 80-годишнината от рождението на художника.

На 11.03.1977 г. се сключва договор между Окръжен народен съвет – Пловдив и художника Цанко Лавренов при следните условия:

1. Цанко Лавренов се задължава да предостави на ОНС – Пловдив 42 бр. картини от юбилейната си изложба.

2. ОНС – Пловдив се задължава:

а/  Да заплати колекцията на две равни части през 1977 г. и 1978 г.

б/ Да създаде къща-музей “Цанко Лавренов” в Стария Пловдив.

Определено е мястото на бъдещата сграда – ул. “Максим Горки” (сега ул. “Съборна”) N:39. На специална тържествена церемония е поставен паметен камък с надпис: “На това място ще се изгради постоянна художествена галерия н.х. Цанко Лавренов”. На откриването, щастлив и убеден в скорошното построяване на сградата, художникът заявява: “Искам да прережа лично лентата”. Изготвен е архитектурен проект за къща-музей на Цанко Лавренов на ул. “Съборна” N:39 от арх. Матей Матеев (бивш главен архитект на гр. Пловдив).

Прочети ПовечеПрочети Повече

20
сеп

Музеят на Цанко Лавренов в Пловдив – една несбъдната мечта

Поставяне на паметна плоча октомври 1976 г.

През октомври 1976 г. в град Пловдив се организира голямо честване на 80-годишнината на н.х. Цанко Лавренов. ОНС-Пловдив (Община – Пловдив) и художникът подписват договор. Цанко Лавренов предоставя 42 картини от неговия „златен фонд“, а ОНС-Пловдив се задължава да заплати картините и с колекцията да създаде „специална експозиция – музей, посветена на художника, в старинната част на град Пловдив“. Определено е и съответното място – ул. „Максим Горки“ 39 (Днес ул. „Съборна“), като тържествено е поставен паметен камък. На тогавашния главен архитект Матей Матеев е възложен първоначалният проект.